Сватба в Хасково

Вдъхновен и силно впечатлен от сватбения тийзър на Ани и Николай реших да напиша този пост.
Сватбеният видеооператор/ кинематограф Илиян Георгиев е мой колега, с който сме снимали множество сватби. След като работих многократно с него установих, че сме добър екип и именно затова стана мой партньор за сватбеното фото и видеозаснемане. За мен е от съществено значение, когато една сватба бива заснета от екип, то той да работи наистина екипно ЗА благото на младоженците. Така самата двойка е по-спокойна на снимките и крайният резултат винаги е перфектен. Стилът на Илиян е изненадващо приятен и интересен. Бягащ от стандартното, което се предлага в България той създава сватбените си видеа изпълнени с емоция, чар и история. Това са едни от причините, поради които го препоръчвам горещо на всички свои младоженци, желаещи сватбен екип.
Долу ще видите тийзъра, а тук повече от работата му: http://www.iliyangeorgiev.com/

Ето какво ми сподели той:

     “С пристигането си в Хасково седнахме с булката да изпием по чаша горещо кафе и да поговорим за тяхната приказна история с младоженеца. Имаха много хубави снимки от езера и планини, и веднага разбрах, че сме от една и съща “кръвна група”. Булката Ани сподели колко много харесва сватбените ми видеа и с какво нетърпение е чакала момента, в който ще бъда техния сватбен видеооператор. Толкова бях поласкан и вдъхновен, че исках още по-силно да покажа на какво съм способен, и да дам ВСИЧКО от себе си. След като видях и сватбения им автомобил още по-силно чаках сесията на младоженците. Заведоха ме в един парк недалеч от Хасково. Гората и пътят, който беше обгърнат от приказни дървета ме вдъхновиха веднага да направя нещо в кино стил. Беше толкова магично , че мигновено започнах да режисирам в главата си кадрите и вече знаех кое как ще монтирам още преди да бъде заснето. Горях от вълнение да видя това, което ще излезе на монитора.

Първоначално виждах само втория кадър в черно-бяло, но в последствие реших цялото видео да бъде в тази стилистика. Така се роди замисъла за музиката и “машината на времето” заработи. Чувах в главата си пукането на грамофонната плоча и глухия звук, който издава стария високоговорител. Казах си “трябва ми френска музика от 30-те или 40-те години”. Намерих я за секунди. Сложих я на таймлайна и залепна за видеото. Така се роди спомен, който за мен е шедьовър и винаги ще ме кара да го пускам отново, като трепетно ще гледам кадрите.”